Постинг
22.01.2009 08:30 -
предизвика ме един блог
за тъмните стъкла, затъмнените мозъци и зациклянето
08:28 на първия митинг в бургас бях на трибуната - млад, все още пъпчив (нямах 18) пристигах току-що от софия след тамошния първи митинг (в самолета ми подариха първия брой на "Демокрация"), имаше зад мене едни чичковци със сиви шлифери, ...
преди това, разбира се, на пишеща машина преписвах избрани неща, записани от "Свободна Европа", "Дойче Веле", "Гласът на Америка", даже още си спомням, че имах една стара "Марица" и индигото беше слабо, и третата страница се четеше трудно, ама нямаше ксерокси...
и единият чичко ме дръпна и ми каза: "Браво мойто момче, ще стане човек от тебе!" - и това ме уплаши...
и сега знам, че чичкоците със шлифери, и тъмните стъкла не са си отишли, а нали за това се борихме...
и ми става една гадничко, защото малко по-късно пък, след първите "демократични" избори, дойде един друг чичко и ми каза:
- Мойто момче, ний ся имаме партия, ай ше те земем от Бургас, ше те направим председател на националното младежко Сдружение на нашата нова партия, ше имаш квартира-ние я плащаме, ше имаш кола и шофьор, пък след 4 години ше те направим депутат...
Честно казано, доповръща ми се!
И тогава малко ми стана мъчно.
Пък оня ден едни ми казаха:
- А ти ни караше да скачаме и да викаме, и да си мислим, че нещо ще се промени!
Упрекваха ме хората, значи, че аз едно 17-годишно хлапе съм могъл да им дам вяра, после те не са си повярвали, и сега аз съм им виновен, че не си вярват!
Има и още, ама сега ми се прирева, защото не се продадох, а вече не струвам толкова скъпо - инфлация, нови модели, разни екстри...
Не улучих точното време и място, няма и да мога, вече.
Ама пък и не искам!
08:28 на първия митинг в бургас бях на трибуната - млад, все още пъпчив (нямах 18) пристигах току-що от софия след тамошния първи митинг (в самолета ми подариха първия брой на "Демокрация"), имаше зад мене едни чичковци със сиви шлифери, ...
преди това, разбира се, на пишеща машина преписвах избрани неща, записани от "Свободна Европа", "Дойче Веле", "Гласът на Америка", даже още си спомням, че имах една стара "Марица" и индигото беше слабо, и третата страница се четеше трудно, ама нямаше ксерокси...
и единият чичко ме дръпна и ми каза: "Браво мойто момче, ще стане човек от тебе!" - и това ме уплаши...
и сега знам, че чичкоците със шлифери, и тъмните стъкла не са си отишли, а нали за това се борихме...
и ми става една гадничко, защото малко по-късно пък, след първите "демократични" избори, дойде един друг чичко и ми каза:
- Мойто момче, ний ся имаме партия, ай ше те земем от Бургас, ше те направим председател на националното младежко Сдружение на нашата нова партия, ше имаш квартира-ние я плащаме, ше имаш кола и шофьор, пък след 4 години ше те направим депутат...
Честно казано, доповръща ми се!
И тогава малко ми стана мъчно.
Пък оня ден едни ми казаха:
- А ти ни караше да скачаме и да викаме, и да си мислим, че нещо ще се промени!
Упрекваха ме хората, значи, че аз едно 17-годишно хлапе съм могъл да им дам вяра, после те не са си повярвали, и сега аз съм им виновен, че не си вярват!
Има и още, ама сега ми се прирева, защото не се продадох, а вече не струвам толкова скъпо - инфлация, нови модели, разни екстри...
Не улучих точното време и място, няма и да мога, вече.
Ама пък и не искам!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 27
Блогрол
